От векове учителят е бил уважаван човек – носителят на уникалното знание, което ти би искал да получиш, начинът ти да се сдобиеш с него, много често единственият. Неговата роля е била да изучи дадена материя, след което да предаде знанията на своите ученици. Във времената, когато малко хора са били грамотни, учителите са били основен посредник при предаването на натрупаните от човечеството знания през поколенията.

С навлизането на електронните технологии и най-вече на интернет, на пръв поглед институцията на учителя се обезсмисля. Вече почти цялото знание на човечеството е на един клик разстояние, достъпно от дома на всеки човек, разполагащ с компютър и интернет. Защо тогава е необходим учител, когато с един клик можеш да откриеш това, което ти трябва?

Като учител по английски език, случвало ми се е да ми кажат: “Ами те децата в часа слушат песнички и гледат филмче, то аз мога и вкъщи да им ги пусна, защо да плащам на учител?”

Със същата логика можете да кажете – ами че те книгите се продават свободно в книжарницата, отивам и купувам книжки, защо да плащам на учител? Добре, направете го! Застанете в книжарницата и намерете книгата, която е точно подходяща за вас или вашето дете. Отворете YouTube и намерете подходящата песничка, подходящото филмче. Трудна задача, нали?

Ето тук идва първата роля на съвременния учител. Той сам по себе си не е носител на уникално знание, но е носител на уникално умение да подбере подходящите ресурси, да ви каже кое къде можете да откриете, да ви упъти, докато се лутате в огромното море от информация. Той знае как да поставя знанието така поетапно, че вие да го усвоявате свободно и да го надграждате с лекота.

Добрият учител говори на вашия “език”, вие го разбирате и той разбира вас. Когато обучава деца, добрият учител се превръща в дете – той мисли като тях, играе като тях, борави с детските познания, за да обясни дори необяснимото.

Традиционното учене е сложен процес, изисква усилия, концентрация, воля. И съвсем естествено, човек инстинктивно търси начини да си го спести. Това важи както за малки, така и за големи. Но докато при обучението на възрастен човек, осъзнаването на нуждата и ползата от полученото знание може да бъде до голяма степен мотивация, то с обучението на малки деца винаги тук трябва да дойде на помощ учителят.

Основна функция на съвременния учител е да мотивира своите ученици да получат знанието, което той има да им предаде. Той трябва да се превърне в партньора, с когото на конкретния ученик му е приятно да общува. Старата поговорка “Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш” важи с пълна сила и тук. Добрият учител първо подготвя учениците си, насочва интереса им към това, което има да им даде и когато самите те го поискат от него, урокът е преминал успешно.

Всяка възрастова група, а дори и всеки отделен човек, има различни стимули и начини за мотивиране. Едно тригодишно дете ще се научи да говори на английски като подражава на любимия си герой от комикс или филмче; осемгодишният ще се мотивира от това да получи повече точки, показвайки по време на час, че е научил повече от съученика си; тийнейджърът ще се мотивира от възможността да общува с други тийнейджъри по различни краища на света, а възрастният ще запомня най-лесно и бързо, когато темите, по които говори, са близки до ежедневието му. Добрият учител познава всеки свой ученик, познава кой какво обича и кой какво не обича. Той е много повече психолог, отколкото един прост носител на специфична информация. Неговата работа е да достигне до душата на ученика и да намери пътеката, по която да предаде знанията.

Светът ни е устроен сложно. А съзнанието ни не може да възприема сложните неща в цялост, наведнъж. То трябва да си изработи логическите връзки, да изгради моделите, по които работи дадена наука.

Тук е третата важна роля на учителя. Той трябва да обясни тези връзки и модели достъпно и разбираемо, на езика на ученика. Все още си спомням времето, когато аз бях дете и в четвърти клас по английски език учихме за сегашно просто време. Запечатал се е в съзнанието ми споменът как четях записаното от тетрадката “Сегашно просто време се използва за обичайно повтарящи се действия” и нито една дума не влизаше в съзнанието ми с конкретен смисъл. Много се мъчех да разбера какво означават тези думи, но така и останаха непонятни за мен към онзи момент.

Добрият учител “слиза на нивото” на ученика си и поднася информацията на неговия език. Когато работя с малки ученици, аз им казвам просто “Така говорим, когато искаме да кажем за нещо, което правим всеки ден или всяка седмица, а не точно в момента”. А когато работя със съвсем малки деца, просто си говорим по картинки кой какво прави, питаме се един друг и в нашия урок граматичните правила нямат място.

Само до преди петнадесетина години, когато аз самата бях още на ученическата и университетската скамейка, преподаването се изразяваше основно в това учителят да излезе пред класа, да си разкаже урока, а учениците да бързат да записват думите му. Още тогава започваше да ни залива силно негодувание, защо всъщност е необходимо цялото това бързане и водене на записки, при положение, че същата тази информация е записана и в редици книги, че същата тази информация вече е достъпна и в интернет. Часът преминаваше в упражнения по ръкопис, а думите изобщо не стигаха до съзнанието ми, защото бях съсредоточена в това да запиша възможно най-много.

Не случайно този вид учители започват да губят уважението на обществото. Животът ни се променя, обществото се променя, децата ни се променят и за да постига желаните резултати в работата си, учителят също трябва да възприеме новата си роля. Разбира се, учителят трябва добре да познава материята, която преподава, но преди всичко той трябва да умее да ги систематизира, да ги обясни и да мотивира своите ученици да го чуят. И ако искаме децата ни да получат нашите знания и опит и да надграждат над тях, трябва заедно да положим усилия да отговорим на техните нужди.