За и против обучението в клас
Напоследък доста говорим за недостатъците на съвременната училищна система – изморени деца, неразбрали материала, препускащи през знания, които остават встрани от интересите им, огромен проблем с дисциплината, липса на авторитет на учителя… мога да изброявам много.
Тук ще споделя къде, според мен, се крие най-големият проблем на съвременното образование, а именно – в големите класове.Преподавам от вече близо двадесет години, работила съм с деца на възраст от 2 до 18 години, с възрастни, с малки групи, с големи групи, индивидуално. Моята задача е била да ги науча на език.
Работа в група с 20+ деца
Какво представлява работата с клас от 20 деца и нагоре?
За да можеш да привлечеш вниманието на тези деца, ти трябва да си на първо място актьор. Да застанеш на сцената и да „изиграеш“ урока си. Само че при 20 деца в клас, все има по няколко, които не те следят – не са си доспали, не са закусили или пък просто темата не им е интересна. Това означава, че за да можеш да проведеш урока си с останалите, ти просто пренебрегваш тези деца.
На второ място, трябва да играеш ролята на пазач. За да могат да бъдат изпълнени предвидените дейности, трябва да внимаваш никой да не се разсейва или поне да не пречи на останалите. Това означава, че твоето внимание, вместо към преподаването, се насочва към това да следиш поведението на всяко едно дете.
При 20 деца ситуацията винаги е горе-долу такава: има 2-3, които проявяват изключителен интерес, материята им се отдава и са много добри. Има 10-15, които са на средно ниво на интерес и възможности и има 2-3, които тотално не проявяват интерес. Ако вашето дете е екстровертно и обича да се изявява, то вероятно ще е от първите 2-3 и ще може да учи и в група от 50 деца. Ако то е от средната група, ще зависи от личните му качества дали ще успее да научава нещо. Ако обаче то е от тези, които обичат да се „скатават“, голямата група му дава перфектното убежище, а това го дърпа все по-назад и го вкарва в един порочен кръг. То започва да пропуска знания, губейки знания, става все по-неуверено и най-често трансформира неувереността в омраза към предмета, учителя и цялата материя изобщо.
Когато работиш с голяма група, е практически невъзможно да провериш какво всеки един е написал, да чуеш това, което всеки един има да каже, да накараш всеки един да упражни това, което си преподал. Учителят трябва да подбира определени деца, но повече от 3-4 и да се надява, че останалите ще ги чуят и ще се научат от тях. Освен, че така не всеки има възможност да практикува, това създава и друг вид проблеми. Преподавателят е човешко същество, а не машина – той не може да следва твърда система кого е питал и кого не. От тук често възниква казусът: „Учителката вдига само Гошко, мен никога“, което демотивира детето да полага усилия. Също така, има случаи, в които за да не се изгуби ритъмът на часа, на учителя е необходимо дете, което да отговори веднага – затова учителят ще вдигне някое от децата, за които е сигурен, че знаят отговора и няма да рискува да изпусне вниманието на останалите, докато чака по-неуверено дете.
Индивидуални уроци
Индивидуалният урок е несъмнено най-доброто обучение, когато се отнася за възрастен и осъзнат човек – човек, който може сам да прецени добре къде са празнотите му, който иска да разговаря и комуникира, да слуша правилна реч и разбира се, който има силно ограничен график и невъзможност да се съобразява с графиците на още няколко души.
При децата не винаги така стои въпросът. Децата обичат да играят. При тях всичко е игра и най-вече, всичко ТРЯБВА да бъде игра, за да могат учат добре. Разбира се, те винаги могат да играят заедно с учителя и това е вариантът, който правим, когато имаме такъв тип урок. Но в повечето случаи обичат да играят с други деца. Обичат да се състезават и се мотивират от това да извличат максимума от себе си.
При децата индивидуалният урок е важен само ако имаме да постигаме специфични цели – да се готвим за конкретен изпит, да помагаме за конкретен проблем в училище. Понякога индивидуален урок е препоръчителен, ако детето по-лесно се разсейва или ако системно му е затвърждавано впечатление, че не може или не се справя.
Това, което ние за дългите години преподаване сме установили като най-успешно, е обучението в малки групи, между 3 и 5 деца. Тук ние можем:
– да следим за всяка една думичка, написана от всяко едно дете;
– да накараме всяко едно дете да повтори фразата, която учим или да измисли своя съответен пример, за да приложи учената граматика;
– да разпределяме децата не само по възраст и ниво, но и по интереси, така че да можем да подбираме конкретни дейности, които ще привлекат интереса им.
– да поддържаме единно ниво, за да няма много напредващи или много изоставащи в групата;
– за децата е достатъчно интересно, защото има с кого да играят и да се състезават;
– ВСЯКО дете напредва;
Цената
Разбира се, всичко в крайна сметка опира до цена. Не можем да си позволим ресурса да сложим до всяко дете отделен учител. Но няма и смисъл. Все пак тук трябва да обърнем внимание, че по-малко време, прекарано по-качествено в крайна сметка излиза по-евтино от повече време, прекарано некачествено. Какъв е резултатът, ако детето стои с часове в досаден час по английски и ще се снишава на последния чин? Тук мисля, че всеки може да отговори сам за себе си. Достатъчно е да се замислим за това, черолята на учителя в нашето съвремие вече далеч не е такава, каквато е била преди сто години, а училищата ни по нищо не се различават от тогавашните. Когато целта е учителят да „изпее“ една информация на децата, най-евтино е да сложим един „пеещ“ пред толкова деца, колкото залата може да побере. Само че никой вече не чака на учителя да му поднесе някакво изключително апокрифно знание. Информацията е достъпна навсякъде, всеки може да стигне до нея, стига да има желанието. Той обаче е необходим, за да ги мотивира, да упражни с тях тази информация, да ги научи да я прилагат. Той е този знаещ партньор, който ще те въведе в тънкостите на нещата и ще те наблюдава и коригира, когато ти започнеш да опитваш сам. И тогава вече за един учител е практически невъзможно да следи адекватно едновременно повече от 5-6 деца.
Има много начини, системи на обучение. Всеки човек е различен, учи по различен начин. Всяко дете е различно, а и всяко дете се променя много бързо и учителят трябва да адекватно да променя подхода си спрямо възрастта и интересите му. Сигурно има много други успешни практики. Това обаче е практиката, която ние в „Елеазар“ използваме и която прилагаме вече повече от десет години, а първите ни ученици са вече студенти в престижни университети в Англия и Америка. За нас е важно, когато работим да постигаме резултати. Затова го правим – така, както годините са показали за успешно.
Автор: Люси Баровска, преподавател и собственик на езикова школа „Елеазар“